Командировка в Кайро   12.04. Летя от София за Виена в BGA мизерен самолет, икономична класа.Дадоха ни по една вафла най-накрая, да не си помислим, че са бедни.                                                                                           Виенчани, както обикновено, високомерни, надути, отговарят с половин уста на английски, защото не ги питаш на немски.
Имах късмет, че попаднах на някаква българка на летището, която пътуваше за Петерсбург, от някаква туристическа фирма към министерството на Културизма, та си убихме времето до следващия полет, в приказки и пушене на цигари /разрешени на 2кв.м и с огромен вентилатор отгоре/             От Виена летя за Кайро в огромен, луксозен А231, фрашкан до-горе с араби и всякаква сган. Два пъти ни храниха и напитки колкото искаш, включително разкошно червено вино.
 След всичко, което ми бяха наговорили за Кайро, целият съм на тръни и като ми дадоха още в самолета да попълвам някакъв формуляр с йероглифи си викам “почна се”. Слава богу кацнахме, въпреки усилията на пилота  /няколко пъти се опита да направи лупинг, но не успя/.  
Първото нещо, което те натиска направо в главата е жегата. Тръгнах при 18*C кацнах на 35 градуса.              Вървя към пасконтрола със свита топка в корема като съм готов да ми конфискуват всичко, само да ме пуснат да си ида в хотела.  Гледам ги и другите европейци и те едни такива, стегнати, оглеждат се нервно, потят се. Нареждам се на една от опашките и си зачаквам реда. След много чакане направо се обидих като ме нарекоха сър, захилиха се мазно до уши, накараха ме да подпиша някаква тапия, с първото си име и ми пожелаха приятно прекарване в Кайро. 
             Ами сега? Трябваше да ме чака такси от хотела, но никъде не видях човек с табела с моето име. А араби с табели, с разни имена, колкото си пожелаеш, аз лично прегледах над стотина. И като те видят, че се заглеждаш, веднага свалят табелите и почват да ти разправят,че ти си техният човек и ти предлагат да те закарат където пожелаеш, а тоя дето е писан на табелата да се оправя както може. Само, че не знаеха на кого са попаднали! След 5 минути мотане, с помощта на един арабин, който сам ми се натресе, намерих гишето на Шератон, където стоеше един мазник, вдигнах патардия, че никой не ме е чакал и го накарах да ме търси в резервацията на хотела. 
             Почти веднага ме намери, каза на същия арабин нещо, от което онзи засия, на мен ми каза, че всичко е наред и транспорта е включен в сметката ми за хотела и изчезна. Новият ми роб ми грабна багажа и се забърза нанякъде. Какво да правя засилих се след него и тъкмо го настигнах и той почна да ме съросва, извади някакъв кочан с фактури, почна да пише и ми каза, че трябва да платя 20$, а фактурата била за хотела. 
             Платих, какво да правя, след което ми каза да не я показвам в хотела, че видиш ли тя била за мен. Тъкмо да почна да възразявам и той отново се опита да избяга с багажа ми / после разбрах, че те така си ходят, когато взимат или ще вземат пари/.               Изскочи на улицата, развика се и аламинут се появи някаква черна катафалка като за мен беше цяло чудо, че не стана верижна катастрофа.Черната катафалка се оказа, че е такси, такива са тяхните таксита. Новият ми паж изскочи от колата, грабна ми всичкия багаж и за малко да тръгне без мене, обаче и аз съм бърз, успях да влезна в движение.
              С много газ, след малко спряхме на някаква бариера, на която ми поднесоха някаква тетрадка, в която отново си написах малкото име, явно много им харесва, щото после и в хотела и навсякъде все с първото си име се подписвах.               От там се засилихме с бясна скорост като през цялото време арабина подсвиркваше с клаксона на другите около нас, а и те му отвръщаха. И всичките захилени до уши... Какво да правят си мисля аз? Голямо племе, сигурно са братовчеди и така се поздравяват. Огромна заблуда.               Разбрах истината чак през нощта в хотела, че те по този начин си казват, че ще завиват, ще отнемат предимство, че ще спрат внезапно, че ще си отворят вратата и всичко, за което може да се сети човек и има предимство този, които е с по-силен клаксон или е свирил по-дълго. И тези правила 24 часа в денонощието. 
              В три часа през нощта видях от балкона на стаята, да влиза сама кола в кръговото движение. Подсвирна си самичък.Само четири пъти.               И така, благодарение на някаква всевишна роля на клаксона, защото нямам друго обяснение, успяхме да стигнем съвсем невредими до хотела където вече ме нарекоха мистър, защото моя паж ме представи като сър Владимир.
              Докато траеха лигавежите,отвътре изскочи някакъв дингил с роба до земята, с мургав тен и  жълтеникав цвят на очите като след дълга и тежка жълтеница, грабна ми багажа и избяга някъде навътре из хотела, ама и аз вече бях притръпнал с тоя номер, да ми бягат с багажа. Да ама без багаж спряха да ми викат мистър, дадоха ми някаква бележка и ме оставиха да си търся рецепцията сам. 
              Намерих я в една огромна бална зала, пълна с шадравани, палми, полюлеи и най вече с арабски шейхове, в бели роби ,с черни гевреци и пешкири на главите и броеници в ръцете. Ужас...               А на рецепцията, невзрачна рецепцийка, в сравнение с останалия разкош, направо ми разказаха играта. Един мазен и зализан лигльо, от същата тази рецепцийка ми поиска картата Visa и изчезна с нея. 
              Ами сега..., на картата маркиран пин кода, може да прави каквото си иска с нея, а в себе си имам само стотина долара в брой?               Рухнах на един фотьойл и се замислих дълбоко за моето бъдеще без пари. Вече бях намислил няколко варианта как да се справям в новото си амплоа когато мазника, след около 40 мин. се появи с най-мазната си усмивка и ми върна картата, връчи ми магнитна карта за стаята, пожела ми приятно пребиваване и отново изчезна.... /как няма да изчезне, ако не ми е зулил парите от дебитната карта/               Затътрих се като пребит от високата температурна разлика и натрупаните емоции към асансьора, без багаж, със съмнения за източена карта, в свят напълно различен от този, в който съм свикнал да живея. Добрах се със сетни сили до стаята си, поиграх си с бар- код четеца докато ме пусне да влезна вътре и тъкмо да се строполя на леглото, едновре- менно- на телевизионния екран пише моето име,с един милион пояснения и в същият момент ми чукат на вратата и ми носят багажа. О Амоне, о Ра, ти си велик, ще си имам поне дрехи и бельо.